Изкуственият интелект (AI) натиска плика, предизвиквайки смут в света на изкуството, особено когато става въпрос за творчество и авторски права. Неотдавнашният инцидент, свързан с използването на AI за "завършване" на "Недовършената картина" на Кийт Херинг (1989), парче, умишлено оставено предимно празно, за да символизира празнотата, причинена от епидемията от ХИВ, предизвика реакция. Тази AI интерпретация на картината възобнови продължаващия дебат за кръстопътя на AI и авторското право.
Шумотевицата започна, когато генеративен AI беше използван от потребител на популярна платформа, за да запълни празните пространства на Недовършената картина на Херинг. Постът предизвика буря, като мнозина изразиха възмущението си от възприеманото нарушение на първоначалните намерения на Херинг. Актът на използване на AI за намеса в произведение на изкуството с дълбоко емоционално и историческо значение докосна нерв в и извън художествената общност. Докато някои коментатори смятат, че публикацията е предназначена да предизвика реакции и да увеличи ангажираността, други я разглеждат като истинско изследване на творческия потенциал на AI.
Този инцидент не е самостоятелно събитие, а по-скоро част от по-голям разговор около въпросите на изкуствения интелект и авторските права. През декември 2023 г. художникът на сценарии Джон Лам извади на бял свят електронна таблица на Google, за която се твърди, че изброява хиляди художници, чиито стилове са били използвани без съгласие за обучение на алгоритми за изкуствен интелект. Списъкът включва известни фигури като Дейвид Хокни, Трейси Емин, Йоко Оно, Яйои Кусама и дори самият Кийт Харинг. Това разкритие предизвика вълна от съдебни дела от артисти, обвиняващи AI компании в нарушаване на техните права на интелектуална собственост.
В разгара на тези съдебни дела OpenAI, организацията, отговорна за разработването на AI модели като ChatGPT и DALL-E, защити действията си. Те твърдят, че включването на материали с авторски права е от решаващо значение за напредъка на AI, тъй като способността му да учи и генерира ново съдържание разчита на анализиране и разбиране на съществуващите произведения. Този аргумент обаче породи опасения за потенциална експлоатация на творенията на художниците без тяхното съгласие.
Пресечната точка на AI и авторското право представя сложни въпроси за авторството, собствеността и етичните последици от използването на AI за възпроизвеждане или промяна на съществуващи произведения на изкуството. AI несъмнено революционизира различни сектори, включително изкуството, но влиянието му върху творческото изразяване и правата на художниците остава горещо обсъждана тема. Търканията между иновациите и поддържането на художествената цялост подчертават необходимостта от текущи дискусии и прозрачни насоки относно ролята на ИИ в изкуството.
Тъй като технологията продължава да напредва, границата между човешкото и машинно генерираното изкуство става все по-размита. Художниците, правните експерти и разработчиците на AI трябва да си сътрудничат, за да създадат рамка, която зачита правата на създателите, като същевременно възприема възможностите на AI. Намирането на правилния баланс между иновациите и етичните съображения ще бъде от основно значение за оформянето на бъдещето на изкуството, генерирано от AI.
Полемиката около завършената с изкуствен интелект версия на "Недовършената картина" на Кийт Харинг е ярко напомняне за продължаващия дебат около изкуствения интелект, авторското право и границите на творчеството. Този въпрос подчертава необходимостта от обмислени дискусии и ясни насоки в пресечната точка на AI и изкуството. С безмилостната еволюция на технологиите, художниците и иноваторите трябва да си сътрудничат, за да гарантират бъдещето на AI в областта на изкуството и да защитят правата и намеренията на творците.