Иранците се стекоха в кабините за гласуване в петък за внезапни президентски избори, широко разглеждани като ключов момент в историята на страната. Неочакваната смърт на президента Ебрахим Раиси в катастрофа с хеликоптер създаде вакуум в ръководството, предизвиквайки въпроси за бъдещия курс на Ислямската република. Тези избори идват на фона на ескалиращо напрежение със Запада, затъваща икономика и обществени вълнения. За да добавим към контекста, това са първите президентски избори след смъртта на Махса Амини през 2022 г., събитие, което разпали широко разпространени протести и подчерта потискането на опозицията от страна на режима.
На изборите са представени трима консервативни кандидати и един единствен реформаторски кандидат. Начело на глутницата са Масуд Пезешкиян, реформаторски законодател и бивш министър на здравеопазването; Саид Джалили, твърдолинеен съветник по сигурността и ядрен преговарящ; и Мохамад Багер Галибаф, консервативният глас на иранския парламент. Тези окончателни претенденти бяха предварително избрани от Съвета на пазителите на Иран, орган, който докладва директно на върховния лидер аятолах Али Хаменей.
Въпреки тесния избор на кандидати, между тях съществуват значителни различия. Пезешкиан критикува налагането на религиозна вяра чрез сила и се застъпва за засилени отношения със Запада. Обратно, Галибаф възприе твърдолинеен подход срещу ядрената сделка от 2015 г., като обеща да даде приоритет на икономическия растеж. Резултатът от изборите ще очертае курса за бъдещето на Иран, носейки тежки последици както за външната политика, така и за вътрешните въпроси.
Въпреки това, апатията и разочарованието на избирателите представляват пречка за легитимността на изборите. Неотдавнашните избори в Иран отбелязаха ниска избирателна активност, отразявайки широко разпространеното недоволство и подозрение към изборния процес. Значителна част от иранците се чувстват лишени от права, съмнявайки се в способността на правителството да насърчи смислена промяна. Видни активисти и политически затворници дори призоваха за бойкот на изборите.
Изборите се провеждат и на фона на влошаващите се отношения със Запада. Иранската ядрена програма, която продължава да обогатява уран на нива, близки до оръжейните, предизвика учудване в международната общност. Участието на Иран в регионални конфликти, включително войната в Газа и подкрепата за прокси групи като Хизбула, допълнително обтегна отношенията му със съседните държави и западните сили.
Позицията на бъдещия президент ще бъде инструмент за оформяне на външната политика на Иран. Докато крайната власт е на върховния лидер Хаменей, позицията на президента по въпроси като ядрената сделка и отношенията със Запада значително ще повлияе на хода на събитията. Един по-приятелски настроен към Запада кандидат може да проправи пътя за подобряване на отношенията, но готовността на САЩ при президента Джо Байдън да се ангажират с Иран остава несигурна.
Президентските избори в Иран представляват повратна точка за нацията. Резултатът ще оформи нейната вътрешна и външна политика, оформяйки връзката й с глобалната общност. Въпреки това, ниското участие на избирателите и широко разпространеното разочарование подчертават препятствията, пред които е изправена политическата система на Иран. Значението на изборите надхвърля границите на Иран, тъй като действията и политиките на страната могат дълбоко да повлияят на регионалната стабилност и глобалната сигурност.